избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
  Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Опазване на места
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДЕЙНОСТИ > Опазване на видове > Планове за действие за световно застрашените видове птици в България отпечатай
План за действие за опазване на египетския лешояд в България 2009-2018 [ 2008-10-14 04:09:38 ]
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-малкият от европейските лешояди, с размах на крилете от 1,8 м и тегло около 1,5 кг. Разпространен е в Южна Европа, Африка, Предна, Средна и Централна Азия и Индия. Птиците от Европа и Средна и Централна Азия са прелетни и зимуват в Африка на юг от Сахара, Индия, Пакистан, Иран. Възрастните са с бяло оперение, черни махови пера и дълга клиновидно заострена опашка. Предната част на главата и гърлото са голи и жълто-оранжево оцветени. Младите са с черно-кафяво до жълто-кафяво оперение. Храни се главно с труповете на различни видове едри и дребни животни. Гнезди на скали, отглежда 1-2, много рядко 3 малки. Видът бързо намалява в почти целия си световен ареал вследствие комплекс от застрашаващи фактори, водещи до повишаване на смъртността и намаляване на гнездовия успех. През септември 2007 г. египетският лешояд е вписан като “застрашен от изчезване” в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
В края на XIX и първите десетилетия на XX век, египетският лешояд е многоброен вид гнездящ по скали в цялата страна. Вероятно тогава в страната са гнездили между 300 и 500 двойки. Към 1960 г. видът вече е отбелязан като намаляващ, а специално проучване през 1961-1966 г. показва редуциране на разпространението и числеността му, въпреки намерените нови находища. В следващите години намаляването продължава почти навсякъде, включително и в районите с най-много двойки. Към 1980 г. българската популация възлиза на около 140-160 двойки, а към 1989 г. гнездящите двойки са 90-100.
Намалението в последните 20 години е почти 55 %. Само през последните 5 години видът намалява с 30 %, а в някои райони на страната - напълно изчезва. Гнездовият успех на вида за периода 2003–2007 г. е 1,34 излетели малки на успешна двойка, но териториалните двойки (които не снасят яйца) са 32 % от общия брой двойки през различните години.
Сред основните причини за неблагоприятния статус на египетския лешояд в България са:
  •  висока смъртност, вследствие на отравяния;
  •  директното преследване и безпокойство на гнездовите места;
  •  влошаване на хранителната база;
  •  упадъкът и разрушаването на някои от гнездовите местообитания на територията на някои от двойките;
  •  вероятната висока смъртност по време на миграция и зимуване.
Редица законодателни мерки са предприети във връзка с опазването на вида. Египетският лешояд е защитен вид, включен в Червената книга на България и 82 % от сигурно известните заети гнездови територии в периода 2005–2007 г. са включени в мрежата НАТУРА 2000. 41 % от заетите територии за същия период се намират в защитени територии.
За запазването на египетския лешояд в България принос има изкуственото подхранване на лешоядите в Източните Родопи от 1984 г., както и консервационни проекти, отнасящи се до египетския лешояд, изпълнени в последните 10 г. В периода 2003–2007 г. БДЗП изпълнява национален проект за опазване на вида, финансиран от Франкфуртското зоологическо дружество, Фондацията за опазване на черния лешояд и Немската агенция за околна среда в рамките на Балканския план за опазване на лешоядите. Ето и някои от резултатите от работата по опазване на вида:
  •  създадена и поддържана база данни за вида;
  •  картирани са известните гнездови места;
  •  организирана и прилагана мониторингова програма;
  •  идентифицирани са заплахите за всяка гнездова територия;
  •  организирано е изкуствено подхранване;
  •  провеждат се информационни кампании;
  •  разработен е проектът за настоящия план за действие за опазване на вида.
40 % от балканската популация на египетския лешояд гнезди в България, която се явява ключова зона за опазването на вида в целия регион. Източните Родопи са района с най-голям брой гнездящи двойки на Балканите и все още най-жизнена популация, а Русенски Лом е най-северната граница на разпространение на вида в Югоизточна Европа. Налице е спешна нужда от продължаване в по-разширен мащаб и предприемане на нови природозащитни мерки за запазване на българската популация на вида. Приоритетните и най-належащи мерки за опазване на египетския лешояд на национално ниво включват:

Пряко опазване на вида:
● Провеждане на стабилна система за изкуствени подхранвания, с цел намаляване риска от отравяния, подобряване на хранителната база и повишаване на гнездовия успех.

● Предотвратяване на опасно за вида ползване на отрови и пестициди.

● Свеждане до минимум на безпокойството и ограбването на гнезда.

● Обезопасяване на рискови за вида електрически стълбове.

● Обявяване на незащитените гнездови места за защитени местности.

● Подобряване качеството на гнездовите ниши.

● Опазване на местообитанията и естествената храна на вида.

● Повишаване на международното сътрудничество в опазването на вида.
Мониторинг и изследвания

● Провеждане на ежегоден мониторинг на вида.

● Изследване влиянието на различните лимитиращи фактори.

Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на населението:

● Повишаване на обществената загриженост за нуждата от опазване на вида.
Documents to download Size Type
план за опазване 967.9 Kb pdf
приложение 473.48 Kb pdf
<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax