избор на език      |
 
 
ДОКУМЕНТИ
Основни документи
Становища
За партньри
Други документи
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДОКУМЕНТИ > Становища отпечатай
СТАНОВИЩЕ на БДЗП относно възможностите за реинтродуциране на лешоядите в Югозападна България [ 2007-05-14 12:01:01 ]

СТАНОВИЩЕ
относно
възможностите за реинтродуциране на лешоядите в Югозападна България



Югозападна България е била обитавана до към началото на 70-те години на 20 век и от 4-те вида европейски лешояди: брадатия (Gypaetus barbatus), черния (Aegypius monachus), белоглавия (Gyps fulvus) и египетския (Neophron percnopterus), последният от които и понастоящем все още се среща с отделни двойки в района.

Като незаменима част от биологичното разнообразие на България, както и като едни от най-едрите, атрактивни и перспективни от гледна точка на екотуризма видове, лешоядите заслужават особено внимание.

Заслужава адмирация и всяческа подкрепа инициативата за възстановяване в предишните им гнездовища, особено на брадатия, белоглавия и черния лешояди. Брадатият лешояд е обитавал Рила (Кобилино Бранище, връх Попова шапка, района на връх Грънчар и едноименната хижа, Заврачица, Рилския манастир, Мальовица, Боровец, Рибни езера и др.) и Пирин (районите на Валявишките езера и Добринище). Освен в миналото (вероятно гнездовище дори във водосбора на р. Рилска), черният лешояд е наблюдаван и през последните години в Рила (района на Тиха Рила) и Струмското дефиле. Още по-ясни тенденции към естествено възвръщане към бившите си гнездовища проявява белоглавият лешояд. Освен в районите на Кресненското дефиле, Санданска Бистрица, Синаница, Мусала, Мальовица, Рилски манастир, през последните години видът е установен и в района на язовир “Калин”.

Най-общо, може да се отбележи, че променената през последните десетилетия обстановка (рязкото намаляване използването на отрови, изкуственото подхранване и увеличаване популациите на някои от видовете в други части на страната) се очертава като много благоприятна за използване на естествените тенденции при тези птици и възвръщането им с относително малко средства и усилия в предишните им места на обитаване. Това би бил особен природозащитен успех за големите защитени територии в района – националните паркове “Рила” и “Пирин” и природния парк “Рилски манастир”. По тази причина горещо бихме препоръчали включването на дейности по възвръщането на лешоядите в подготвящите се планове за управление на националния парк “Пирин” и природния парк “Рилски манастир”.

С оглед избягването на някои специфични рискове би следвало тези дейности да се поемат от организации с доказан опит в опазването на лешоядите, съвместно с дирекциите на споменатите защитени територии. Започнатата преди около 2 години програма “Вултура” на Българското дружество за защита на птиците, Фонда за дивата флора и фауна и Зоологическа градина София е изключително добро начало и ясна перспектива за успех на подобно начинание.


Д-р Петър Янков

София, 08.11.2001 г.

<Назад
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax