избор на език      |
 
 
ДОКУМЕНТИ
Основни документи
Становища
За партньри
Други документи
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДОКУМЕНТИ > Становища отпечатай
СТАНОВИЩЕ НА БДЗП ОТНОСНО СОКОЛАРСТВОТО [ 2007-05-08 12:01:01 ]

СТАНОВИЩЕ
НА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ/ BirdLife БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО СОКОЛАРСТВОТО

Българското дружество за защита на птиците/BirdLife България (БДЗП) се сблъсква с въпроси и проблеми, свързани със соколарството още от създаването си през 1988 г. насам. Поради изключителната сериозност и заплаха за природното наследство на България на дейностите, свързани със соколарството, през 1998 г. БДЗП предеде цялата натрупана по проблема информация на тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност (сега Главна дирекция Борба с организираната престопност). Настоящото становище е базирано на близо 20-годишния опит, наблюдения и поуки на БДЗП по въпроса.

За по-голяма яснота на становището дефинираме съдържанието, което влагаме в понятието „соколарство” като: „Комплекс дейности, свързани с набавяне, съдържане и отглеждане на затворено на дневни и нощни грабливи птици при условия на пряк физически контакт с човека и подчиняване на негови заповеди, както и извеждането им под открито небе за демонстрации, за улавяне на примамки или живи животни или за други цели”.

Соколарството по българските земи не съществува от 1878 г. насам, като ловът с обучени хищни птици в България понастоящем е забранен по Закона за лова и опазване на дивеча. Очевидно законодателят през последните 130 години съществуване на българската държава е имал достатъчно основания за подобно отношение, което БДЗП поддържа по следните основни причини:

1. Морално-етични
Никой няма право да лишава от свобода и насилствено да подчинява на волята си друго същество, включително диво животно. Това е особено валидно за ХХІ век, за ценностите на съвременната цивилизация и за човека, който се придържа към тях. В този аспект намираме пълно сходство между соколарството и мечкарството – дейност, която като антихуманна беше отречена от обществото и държавата и с цената на значителни усилия бе поставена извън закона.

2. Природозащитни
Независимо от твърденията на поддръжниците на соколарството, то неизбежно е свързано с изземване на диви птици от природата – дейност, която е забранена по Закона за биологичното разнообразие. В случай на допускане на соколарство в България, неминуемо драстично ще се увеличат посегателствата върху хищните птици. Това показва практиката от последните 20 години, когато само няколко души от хората, които незаконно се занимават със соколарство доведоха до ръба на изчезването например ловния сокол. Внасянето на птици от чужбина и неминуемото изпускане на някои от тях, както и внасянето на хибриди ще застраши генетичната автентичност на местните птици и ще застраши оцеляването на популациите , ще доведе до нови заболявания, към които местните птици няма да имат защита. Публичното демонстриране на соколарите ще предизвика „ефект на снежната топка”, при който подражаващи им хора без необходимите знания и подготовка ще вземат повсеместно и всевъзможни хищни птици от гнездата. Без специалните грижи и значителните средства, които са наложителни при отглеждането на хищни птици на затворено, те ще умират, ще бъдат вземани други от природата и т.н. Като резултат ще настъпи срив в популациите на тези и без това малобройни видове, а поради значимата им екологична роля – и в популациите на други животни и в някои екосистеми като цяло.

3. Правни
Соколарството е доказана криминогенна дейност. В страните, където то е разрешено, ежегодно се провеждат десетки операции на правоприлагащите органи срещу правонарушения, свързани с него. В значителна степен именно соколарството е причината за съществуването в Европа на международния орган Eurogroup Against the Bird Crime, който работи съвместно с Интерпол. В България практиката не е по-различна. Само няколкото души, занимаващи се незаконно със соколарство у нас през последните 20 години, са били обект на над 10 официални разследвания, няколко съдебни дела, акции на полицията и бившата НСБОП (понастоящем ГДБОП) и т.н. Значителна част от дейностите, формиращи комплекса соколарство, са по своята природа на ръба на закона. Спазването му изисква усилия, средства, време и т.н., докато много по-лесно е съответния въпрос да се реши чрез нарушаване на закона (особено при условия на слабо развито правоприлагане). Законът е нарушаван и ще се нарушава при изнасяне и внасяне на птици от чужбина, при вземане на птици от гнездата, при използването на птици за търговия, по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания, изискванията за отглеждане на затворено и т.н. Във всички случаи, легализирането на соколарството ще натовари в много по-голяма степен правоприлагащите органи във всички сфери. Самото узаконяване на соколарството ще е още един път и сфера, генериращи корупция.

В световен план са известни допирните точки на соколарството и незаконния трафик на наркотици, а събитията в Афганистан през последните години дават основание за допускане на връзка и с международния тероризъм. Би било лекомислено и безотговорно България да създаде предпоставки за допълнително усложняване на ситуацията във въпросните деликатни сфери чрез легализиране на соколарството.

4. Административни
Легализирането на соколарството би увеличило натоварването върху редица институции и техния административен апарат (МОСВ, МЗГ, Митници, Национална ветеринарномедицинска служба и др.). Ще нарастнат многократно исканията за разрешителни по цялата процедура, свързана с упражняването на тази дейност. Неимоверно ще нарастне потребността от ефективен контрол върху многостранните дейности свързани с нея

5. Финансови и логистични
Соколарството е извънредно скъпо хоби (не случайно и понастоящем се практикува основно от добре обезпечени хора). То изисква специални помещения, оборудване, служители, храна за птиците, медикаменти (на затворено хищните птици боледуват практически непрекъснато!), пълно посвещаване и отделяне на много време. В допълнение за успешното му практикуване са задължителни задълбочени познания в различни области (биология, етология, ветеринарна медицина и т.н.), познаване на множество тънкости по отглеждането на птиците и др. Практически невъзможно е то да се практикува между другото. Затова, когато човек без необходимата нагласа, финансови средства, човешки и времеви ресурс се заявява за извършване на такава дейност, това в най-добрия случай е непознаване на въпроса, ако не опит да се използва привидно безобидната дейност на отглеждане птици на затворено за незаконни дейности. Точно това показва досегашната практика в България, когато под прикритието на „внос на птици от чужбина”, „спасяване на паднали малки”, „научни изследвания” и даже „подготовка за реинтродукция” всъщност е прикривана незаконна търговия с диви хищни птици.

6. Епидемиологични
Соколарството е свързано неизбежно с пряк контакт на човека както със самите обучени хищни птици, така и с диви птици – техни жертви. Известно азбучно правило е, че хищните птици улавят по-бавните, в по-лошо състояние индивиди-жетви. Не следва да се пренебрегва вероятността именно сред тях да се окажат птици - преносители на заразни болести (включително птичи грип), при което поради прекия контакт с човека те да се прехвърлят на него. Тревожен факт е, че в някои страни (напр. в Кувейт) птичият грип беше внесен именно чрез сокол за лов!

7. По въпроса за соколарството като „традиция”
Невярно е да се говори, че соколарството е било традиция в България. Наистина, то е практикувано от някои владетели през Средновековието, особено от такива през периода на турското робство, когато отделни българи и цели фамилии са били използвани за набавяне и обучаване на ловни птици (но не и за лов!) за османските феодали. Че не става въпрос за българска традиция се вижда и от много дългия период от над 500 години, през които българският народ доказано не се е занимавал със соколарство. Особено показателен е и фактът, че след Освобождението през 1878 г. и в продължение на следващите над 100 години, в България не се възстановява соколарството, което би било неизбежно, ако то беше традиция!

8. По въпроса за „важността” на соколарството за дивите популации на хищните птици
Псевдонаучни и лишени от професионализъм са твърденията, че соколарството може да бъде от полза за опазване дивите популации на хищните птици. Често цитираните случаи за възстановяване напр. на сокола скитник в САЩ от соколарски организации са полуистини, защото този вид се възстановява едва след като е забранена употребата на ДДТ, а не вследствие на пускането на отгледани на затворено соколи (които без отстраняване на фактора ДДТ просто биха загинали както птиците преди това). А и въпросните соколарски организации всъщност са осъществили природозащитни действия за възстановяването на вида, т.е., те са действали като природозащитни, а не като соколарски организации. Абсурдно е да се твърди, че с типичните за соколарството дейности (в основата си – обучение за подчиняване на човека) може да се подпомогне дива популация. Съвсем друго е ако птици се размножават на затворено и се освобождават при спазване на определени условия в свободната природа, но това няма нищо общо със соколарството, при което неизменен елемент е птицата да е във физически контакт с човека (нещо абсолютно противопоказно, ако тя ще се пуска в природата, защото привикнала с човека, лесно би станала жертва на друг човек)! А и остава неясно дори за елементарната логика защо ако някой иска да подпомогне хищните птици в природата, трябва да го прави чрез соколарство, а не чрез доказалите се и в света, и в България природозащитни подходи, методи и организации?!

<Назад
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax