избор на език      |
 
 
НОВИНИ
Актуални новини
Архив 2012
Архив 2011
Архив 2010
Архив 2009
Архив 2008
Архив 2007
Архив 2006
Архив 2005
Архив 2004
Архив 2003
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > НОВИНИ > Архив 2006 отпечатай
Резултати от последното преброяване на белия щъркел (Ciconia ciconia) [ 2006-11-01 12:01:01 ]
Шестото международно преброяване на белия щъркел се проведе през 2004 и 2005 г. и обхвана 38 държави в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. Преброяването е инициатива на BirdLife International и NABU (немският партньор на  BirdLife) и се реализира с подкрепата на RSPB (BirdLife партньорът във Великобритания). Международен координатор на преброяването беше NABU, а на национално ниво - партньорите на BirdLife International в съответните страни, за България – Българско дружество за защита на птиците /БДЗП/.

Предварителните данни обобщават резултати от 28 държави, в които е концентрирана 88 на сто от глобалната численост на белия щъркел. Световната популация на вида е оценена на 230 000 гнездящи двойки, т. е. увеличение на популацията с близо 40% в сравнение с данните от 1994/95 г.


Карта на страните, в които е осъществено преброяване през 2004/05 г. За повечето от тях преброяването покрива цялата територия.

Защо е нужно международно преброяване на белия щъркел?
Белите щъркели са обект на научен интерес още в миналото, а международните преброявания на вида се провеждат от 1934 г. Щъркелът е една от най-популярните и добре изучени птици и вид, който в много висока степен е свързан с хората и техния начин на живот. Промените в популацията на белия щъркел често говорят за проблеми на околната среда. Намаляването на популацията се свързва с видима загуба на влажни зони или с негативни промени в земеделските практики. Данните за популационната динамика на вида са тясно свързани също с икономическите промени, промените в климата и с развитието на други глобални процеси.

Тенденциите
Различни са тенденциите в развитието на източната и западната мигриращи популации на щъркелите. Западната, която мигрира през Гибралтар, за 10 години е нараснала с цели 89%, докато ръстът за източната, мигрираща през България и Босфора, е около 28%. Само в четири страни гнездящата популация е намаляла - Турция, Узбекистан, Дания и Босна и Херцеговина. Стабилна е популацията в Латвия, Чехия и Унгария, а най-значителен е популационният ръст на белите щъркели на източната граница на ареала на вида в Русия, Украйна и Белорусия.

Сравнително ясни са причините за значителното увеличение на западната популация:
  • Благоприятни условия (нормални количества на валежите) в местата за зимуване в западен Сахел (полупустинните области южно от Сахара)
  • Тенденция към зимуване на Иберийския полуостров, поради наличието на нови места за изхранване и през зимата.
  • Нови хранителни местообитания (оризища и сметища) за гнездящата на Иберийския полуостров популация.

Причините за увеличената източна популация не са толкова очевидни.
  • Разширяване на гнездовия ареал на изток (вероятно заради климатичните промени).
  • Добро състояние на местообитанията на вида в Източна Европа.
  • Условията в местата за зимуване.
В България популацията на белия щъркел възлиза на 4 956 гнездящи двойки, т. е. у нас в сравнение с данните от преди 10 години, щъркелите са се увеличили със 17%. Пълни резултати от преброяването в страната ще бъдат публикувани в книга от природозащитната поредица на БДЗП, с данни и детайлни анализи за състоянието на популацията на белия щъркел по населени места и общини.


За повече информация:

Светослав Спасов, Отговорник по мониторинга в БДЗП
e-mail: svetoslav.spasov@bspb.org

Популационна тенденция на белия щъркел след 1984 г.


Брой гнездящи двойки по страни


Страни с намаляващи и увеличаващи се популации

<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax