избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
  Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Опазване на места
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДЕЙНОСТИ > Опазване на видове > Планове за действие за световно застрашените видове птици в България отпечатай
Национален план за действие за опазването на белошипата ветрушка (Falco naumanni) в България, 2002-2006г. [ 2005-07-21 12:01:01 ]
Белошипата (степна) ветрушка (Falco naumanni), известна още и като малък керкенез, е дребен колониално гнездещ сокол. Мъжките са с ненапетнен гръб и без черен "мустак", а мъжките, женските и младите са с бледо жълтеникави нокти. Гнезди по скали и в кухини по стари сгради в селища, като ловува по откритите пространства в околностите им. Храни се с насекоми и по-рядко с дребни гръбначни животни. Прелетен.

Видът е включен в списъка на Световно застрашените видове като "Уязвим" (Collar et al., 1994) и според системата на BirdLife International се причислява към категория SPEC1 (Tucker & Heath, 1994). В последното издание на Червената книга на света също е отнесен към категорията "Уязвим" (BirdLife International, 2000). Размножава се в Южна Европа, Предна и Средна Азия и Северна Африка. Зимува в Африка, южно от Сахара. Практически цялата му популация е в процес на значителен траен спад, както по отношение на числеността, така и като свиване на ареала. Към 1994 г. популацията на белошипата ветрушка в Западна Палеарктика е оценена на 15 045 - 19 935 двойки, като с най-многобройни популации са Испания (около 8 000 двойки), Гърция (2 700 - 3 240 двойки), Турция (1 500 - 3 500 двойки), Италия (1 300 - 1 500 двойки) и Мароко (около 1 000 двойки) (Heredia et al., 1996).

Факторите за драстичното намаляване на вида са от комплексен характер и не са напълно установени. Като основна причина се смята промяната в местообитанията на вида, довела до намаляване на плътността на популациите на животните-жертви и тяхната достъпност, което води до недохранване на малките и нисък гнездови успех. Неблагоприятни за вида са и промените в облика на сградите, в които гнезди, както и разрастването на селищата.

В България от многоброен и широко разпространен докъм средата на ХХ век вид, белошипата ветрушка рязко намалява до към 86 гнездови находища за целия период 1951 - 1991 г. (Iankov et al., 1994) и до почти пълно изчезване като гнездещ към 2000 г. (Национална банка за орнитологична информация при БДЗП, 2002). Причините за този бърз спад са с комплексен характер и не напълно изяснени.

У нас сапредприети мерки за опазване на белошипата ветрушка. Видът е обявен за защитен, предвидено е максимално обезщетение за убит или ранен екземпляр, както и за унищожаване на гнездо или яйца. Опазването на белошипата ветрушка е залегнало в национални планове и други стратегически държавни документи. Видът е включен в Червената книга на България. Чрез БДЗП последните райони, за които е известно присъствие на птицата, са определени като Орнитологично важни места. Специфичните за България природозащитни мерки са включени от БДЗП в международния План за действие за белошипата ветрушка, изготвен от BirdLife International и приет от Съвета на Европа. Провеждани са специални проучвания и търсене на оцелели находища на вида.

Приоритетните природозащитни мерки за опазването на белошипата ветрушка в България са насочени в четири направления:
  1. Откриване на съществуващите двойки, подпомагане оцеляването на птиците в конкретните места и мониторинг на състоянието на гнездовищата
  2. Проучване на местообитанията на вида и прилагане на мерки за опазването им, включително обвързване на дейностите за белошипата ветрушка с такива за други видове (особено видове - жертви и тези, определящи облика на неговите местообитания).
  3. Прилагане на мерки за задържане и обособяване на гнездене на появили се в страната белошипи ветрушки, следващи инвазиите на скакалци.
  4. Проучване условията и постепенно започване на програма за изкуствено размножаване и реинтродукция на вида в подходящи за гнезденето му места.

Борис Бъров

<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax