избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
  Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Опазване на места
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДЕЙНОСТИ > Опазване на видове > Планове за действие за световно застрашените видове птици в България отпечатай
Национален план за действие за опазването на царския орел (Aquila heliaca) в България, 2002-2006г. [ 2005-07-21 12:01:01 ]
Царският орел (Aquila heliaca) (наричан още кръстат орел, кръсташ, кръстач, кръстител, каракуш, зайчар) е много едра граблива птица с почти изцяло чернокафяво оперение (младите са охристожълто-кафяви) и с различно големи при различните индивиди бели петна на плещите. Храни се основно с лалугери и други гризачи. Обитава предимно равнинни и хълмисти райони с разнообразна мозаична растителност от "парков" тип - редуващи се открити тревни пространства с горички или групи стари дървета, храсталаци, плитки долове с дървесна растителност. Световно застрашен вид (категория "Уязвим"), като цялата му популация на Земята възлиза на 2500 - 10 000 двойки (Collar et al., 1994; BirdLife International., 2000). Според системата на BirdLife International се причислява към категория SPEC1 и е определен като "Застрашен" в европейски мащаб (Tucker and Heath, 1994). Разпространен е в Словакия, Унгария, Херцеговина, Сърбия-Черна Гора, Македония, Гърция (вероятно), България, Турция, Молдова, Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Армения, Азербайджан, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Монголия и Китай. В Европа без Русия числеността му е оценена на 224 - 318 двойки (BirdLife International, 2000). В България до края на ХІХ век са гнездили близо 2 000 двойки, докато понастоящем числеността му е около 17 - 20 двойки. От ключово значение за вида е районът на Сакар планина - Дервентски възвишения, където царският орел има най-висока численост и плътност. Следващите по важност райони са Източна Стара планина, районът на Същинска Средна гора - Централен Балкан, Източни Родопи, Западна Стара планина, Западни Родопи, Странджа.

Причините за драстичното намаляване популацията на царския орел и най-значимите заплахи за вида са преди всичко съществените промени на местообитанията му, породени от човешката дейност, а в миналото - и повсеместното унищожаване на грабливите птици и залагането на отровни примамки. От решаващо значение понастоящем са и безпокойството, отсичането на дърветата с гнездата, намаляване числеността на лалугера и на други животни, съставящи основната част от храната на вида. Лимитиращите фактори са: наличие на достатъчно храна, подходящи дървета за гнездене, спокойствие на птиците по време на мътенето и отглеждането на малките. Влошаването на общото състояние на средата на обитаване вероятно засилва неблагоприятната роля на някои присъщи на вида фактори като изяждането на по-дребните малки в гнездата от по-големите (каинизъм).

В България са предприети множество мерки за опазването на царския орел. Видът е обявен за защитен, предвидено е максимално обезщетение за убит или ранен екземпляр, както и за унищожаване на гнездо или яйца. Част от ключовите за царския орел места са поставени под законова защита, опазването на вида и местообитанията му е залегнало в национални планове и други стратегически държавни документи. Видът е включен в Червената книга на България. Чрез БДЗП най-значимите за птицата райони са определени като Орнитологично важни места. Специфичните за България природозащитни мерки са включени от БДЗП в международния План за действие за царския орел, изготвен от BirdLife International и приет от Съвета на Европа. Извършват се системни проучвания и мониторинг на вида. Значителна дейност е извършена и за популяризиране опазването на царския орел и местообитанията му.

Приоритетните природозащитни мерки, които са наложителни за спиране намаляването, за стабилизиране и последващо увеличаване на числеността на българската популация царски орли, са следните:
  1. Откриване на всички съществуващи в страната гнездовища.
  2. Пълно елиминиране на фактора безпокойство на двойките по време на мътенето и изхранването на малките.
  3. Ежегоден мониторинг на местообитанията на гнездящите двойки.
  4. Осигуряване на непрекъсната охрана на рисковите гнезда.
  5. Издирване и поставяне под защита както на районите на гнездене на вида, така и на териториите, обитавани от лалугерови колонии с висока численост.
  6. Изкуствено подхранване с цел увеличаване броя на снесените яйца и този на успешно излетелите малки.
  7. Пълно проучване на естествената хранителна база на двойките.
  8. Повишаване на природозащитната култура на ловците и собствениците на земи в близост с гнездата на царските орли.
<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax