избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
  Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Опазване на места
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДЕЙНОСТИ > Опазване на видове > Планове за действие за световно застрашените видове птици в България отпечатай
Национален план за действие за опазването на черния лешояд (Aegypius monachus) в България, 2002-2006г. [ 2005-07-21 12:01:01 ]
Черният лешояд (Aegypius monachus), известен още като картал, е най-едрата граблива птица в Европа, с близо 3 м размах, изцяло черно оперение и по-къси пера на главата. Изключително мършояден. Обитава средно високи хълмисти места с обширни открити пространства и стари, непосещавани от човека гори с високи дървета, на които разполага гнездото си. Постоянен и скитащ.

Карталът е застрашен от изчезване в световен мащаб в категорията "Полузастрашен" (Collar et al., 1994) и в категорията "Уязвим" на европейско ниво - SPEC3 (Tucker & Heath, 1994). Видът фигурира и в Червената книга на света - в категорията "Нисък риск/Полузастрашен" (BirdLife International, 2000). В Европа той се среща на няколко силно изолирани едно от друго места. Гнезди в Кавказ (125-145 двойки), Гърция (20-21 двойки), Испания (1050-1150 двойки), Турция (100-500 двойки), Украйна (4-6 двойки), Македония (0-2 двойки) и България (0-2 двойки). Числеността на популацията се увеличава в Испания и Гърция, стабилна е в Турция, а намалява в Украйна и Кавказ (Heredia, 1996).

Широко разпространен в България до началото на ХХ век, към 1980 г. видът се смята за изчезнал от фауната на страната, като се допуска възможно гнездене на 1-2 двойки в Източните Родопи или Източна Стара планина (Червена книга на НР България, 1985). Сред основните причини за неблагоприятното му състояние са преди всичко съществените промени на местообитанията му, особено изсичането на старите гори в приграничните райони на Източните Родопи, повсеместното унищожаване в миналото на грабливите птици и залагането на отровни примамки и капани за вълци и лисици в района, както и подобряването на санитарните и ветеринарни практики. От решаващо значение са и драстичното намаляване на добитъка в Източните Родопи след масовото изселване на местното население през 1984-1985 г., бракониерското отстрелване на картали, безпокойството. След започнатото през 1984 г. спорадично, а след 1994 г. - редовно подхранване на лешоядните птици в Източните Родопи от БДЗП, броят на наблюдаваните дотогава в тази част на България единични черни лешояди започва постепенно да нараства. Определена роля за това има и разрастването на колонията белоглави лешояди, открита там през 1978 г. (Мичев и др., 1980). Засиленото подхранване и другите природозащитни действия на БДЗП в обитавания от черния лешояд район (включително построените изкуствени гнезда) доведоха през 1993 г. до първото след началото на ХХ век сигурно гнездене на вида в България и по същество - възвръщането му във фауната на страната. Показателен е фактът, че гнездото е в непосредствена близост до първата площадка за подхранване, построена от БДЗП. Продължилите системни и комплексни природозащитни мерки в района довеждат до нарастване на броя на посещаващите района птици (до 42 през 2002 г.) и до сформиране на постоянно обитаващи Източните Родопи групи от около 24 екземпляра. Гнезденето на двойката и през отделни години след 1993 г., както и наблюдаваното през 2001 г. гнездостроително поведение в района на гнездовището (М. Куртев, лично съобщение) свидетелстват за постепенна, но сигурна тенденция към стабилизиране гнезденето на вида в Източните Родопи. Започна да се увеличава броят и на единичните наблюдения на черни лешояди и в други части на страната, което е още една благоприятна за вида тенденция.

Освен посочените по-горе природозащитни действия, у нас са предприети редица организационни и административни мерки за опазване на вида. Черният лешояд е обявен за защитен, предвидено е максимално обезщетение за убит или ранен екземпляр, както и за унищожаване на гнездо или яйца. Част от ключовите за вида места са поставени под законова защита, опазването на картала и местообитанията му е залегнало в национални планове и други стратегически държавни документи. Видът е включен в Червената книга на България. Чрез БДЗП всички значими за птицата райони са определени като Орнитологично важни места. Специфичните за България природозащитни мерки са включени от БДЗП в Международния План за действие за черния лешояд, изготвен от BirdLife International и приет от Съвета на Европа. Извършват се системни проучвания и мониторинг на вида. Значителна дейност е извършена и за популяризиране опазването на черният лешояд и местообитанията му.

Приоритетните мерки за опазване на вида на национално ниво и за стабилизирането му като гнездящ вид в страната включват:
  1. Откриване и поставяне под максимално строг режим на защита на всички гнездови места.
  2. Предотвратяване използването на отровни и приспиващи вещества.
  3. Изкуствено подхранване.
  4. Повишаване осведомеността на хората за необходимостта от опазването на черния лешояд и приобщаването им към природозащитните действия.
  5. Стимулиране на пасищното животновъдство.
  6. Опазване и възстановяване на популациите на дивите копитни животни.
  7. Ежегоден мониторинг на вида и местообитанията му.
<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax