избор на език      |
 
 
НОВИНИ
Актуални новини
Архив 2012
Архив 2011
Архив 2010
Архив 2009
Архив 2008
Архив 2007
Архив 2006
Архив 2005
Архив 2004
Архив 2003
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > НОВИНИ > Архив 2008 отпечатай
Зимуващите в България гъски пристигнаха в Дунавския регион [ 2008-12-01 11:18:51 ]
В събота, 15 ноември, стартира традиционното преброяване на зимуващите гъски в района на низината между Свищов и Белене (ОВМ #BG083). Екипа на БДЗП-Свищов отчете близо 14 000 гъски. Ятото се състои основно от белочели гъски (Anser albifrons), придружавани от няколко десетки сиви гъски (Anser anser). Тази дейност на БДЗП Свищов е част от традиционните преброявания на зимуващите гъски в страната, част от дейностите по опазването на световно застрашената червеногуша гъска. Редовен мониторинг се провежда още и на територията на ОВМ Дуранкулак, Шабла и Бургаските езера.

Гъските пристигат в България от гнездовите си територии в Северна Русия, когато там зимните условия и дебелата снежна покривка започва да не им пречи да откриват предпочитаните от тях житни посеви – покълващи зърнени култури и треви. ОВМ Свищовско-Беленска низина предлага чудесни хранителни полета за гъските, като в пикови моменти през отминали зими там са преброявани над 40 000 птици. Всяка вечер гъските се насочват към Румъния, където пренощуват в ОВМ езеро Сухая. Сутрин с изгрева на слънцето, гъските отново прелитат Дунава във характерните за тях V-образни ята. Обикновено, първи пристигат малки групи ‘проучватели’, които биват следвани от основните ята гъски.

Пристигането на това основно ято е истински чудо на природата. Обикновено шума от ‘квакането’ на гъските се чува още преди да се види самото ято. Редица след редица от гъски се появяват на хоризонта, понякога толкова ниско, че шума от биенето на крилата им може да се чуе. Основното ято се събира на някое от полята в района и започва да се храни с покълналите зърнени стръкове. При появата на хищници или ловци, гъските се издигат отново в небето и се преместват на съседни поля. Към обед обикновено ятата се разпадат на по-малки групи се насочват към Дунава на водопой.

Към 6 декември, броят на зимуващите гъски се увеличи на приблизително 21 000, между които вече има наблюдавани и около стотина червеногуши гъски (Branta ruficollis). С напредването на зимата, гъските обикновено мигрират по течението на Дунав към Черноморското крайбрежие.

Фактът, че гъските се прехранват основно с житни посеви, им създава много врагове сред хората. Съществуват твърдения, че птиците отскубват целите растения, заедно с корена, като по този начин нанасят щети на селското стопанство. БДЗП е провело редица проучвания и изследвания в които се сравняват добивите от пробни площадки в които гъските са пасли, с такива в които не са посещавани от гъски. Резултатите са, че до момента не е установено гъските да нанасят щети на житните посеви.
Между хилядите големи белочели гъски в района, редовно се наблюдава и критично застрашения от изчезване вид – червеногуша гъска. Каква е обаче заплахата за този вид? Поради това, че червеногушите гъски формират смесени ята с голямата белочела гъска, която е ловен обект, те често стават жертва на ловците. Силната ловна преса не позволява на гъските да кацнат в хранителните полета, а ги кара да търсят спокойни места във вътрешността на региона. Често гъските прелитат десетки километри в търсене на подходящи места за хранене, а това е свързано с изразходване на много енергия, а при суровите зимни условия това може да се окаже фатално за тях. Безпокойството в местата за почивка и нощуване, също е сериозна пречка, което води до преместване на зимовищата на гъските в места и страни, където заплахите са толкова сериозни.
Кратки филми от мониторинга на зимуващите в Дунавския регион гъски можете да видите тук : http://www.vbox7.com/user:bspb_svishtov

снимка : архив БДЗП снимка :  Емил Тодоров
снимка : архив БДЗП снимка : Емил Тодоров
<Назад
 
 
2001-2019 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax