избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
Опазване на места
  ОВМ
  Натура 2000
  Среднозимни преброявания
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Кресна

Карта


Код
BG003

Област
Благоевград

Критерий
A3, B2, B3, C6

Площ
23495,61 ha

Собственост
"държавна собственост - 72%; общинска собственост - 17%; частна собственост - 11%;"

Описание
Кресна е разположена в югозападна България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. На юг достига до селата Палат и Драката, а на север – до село Крупник. На изток влизат част от подножията на Пирин, а на запад – част от подстъпите на Малешевска планина. Климатът е преходно средиземноморски. По поречието на Струма преобладават нанонсните почви, смолници, делувиални / пролувиални, плитки почви, а по периферията – канеловидни. Кресненският пролом е скален комплекс на силикатна основа. Той включва силно каменисти и стръмни склонове, голям скален масив с отвесни стени и по-малки скални местообитания. Южно от пролома има хълмове със средиземноморска растителност на надморска височина до 500 м. До тази надморска височина широко разпространение имат смесените гори от космат дъб /Quercus pubescens/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ и тези от дървовидна хвойна /Juniperus excelsa/ и космат дъб с подлес от вечнозелени средиземноморски храсти. На места преобладават гори от дървовидна хвойна /Juniperus excelsa/, с подлес от червена хвойна /Juniperus oxycedrus/. Драката /Paliurus spina-cristi/ и кукуча /Pistacia terebinthus/ се срещат предимно в пролома. В по-южните райони се срещат и някои типични средиземноморски вечнозелени видове - пърнар /Quercus coccifera/ и зеленика /Phillyrea media/. Характерни са съобщества на косматия дъб и келявия габър. Горите от дървовидна хвойна и смесените гори от дървовидна хвойна и космат дъб с подлес от средиземноморски храсти са местообитания, определящи високия процент на средиземноморски видове в орнитофауната на ройона (над 30%). По долината на река Струма, южно от Благоевград и в подножията на Пирин са представени съобщества на източен чинар /Platanus orientalis/. В по-ниските части на тези райони покрай реките, върху влажните места преобладават съобществата на върбите и елшите /Salix spp. и Alnus spp./. Ендемит е диляновата мишовка /Minuartia dilijane/. На места се срещат и култури от черен бор /Pinus nigra/, обработваеми земи и пасища.

Птици
В района на Кресна са установени 147 вида птици, основно гнездящи. От тях 22 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид (ливадния дърдавец /Crex crex/), а като застрашени в Европа - в категория SPEC2 – 22 вида и в SPEC3 – 40 вида. Кресна е от световно значение като предствителен пример за Средиземноморския биом. Тук се срещат 8 биомно ограничени вида – планинският кеклик /Alectoris graeca/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/, испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/ и скалната зидарка /Sitta neumayer/. За късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/ районът на Кресна е едно най–важните за гнездене места в България,. За планинският кеклик /Alectoris graeca/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, горската чучулига /Lullula arborea/, сивата овесарка /Miliaria calandra/, синия скален дрозд /Monticola solitarius/, жалобния синигер /Parus lugubris/, гургулицата /Streptopelia turtur/, пъстрия скален дрозд /Monticola saxatilis/ и чухала /Otus scops/ мястото поддържа значителна популация за страната. През Кресненския пролом преминава миграционния път Via Aristotelis, който има регионално значение за мигриращите птици – основно грабливи и пойни видове, но също така е важен за миграцията на водолюбивите птици.

Заплахи
Върху местообитанията в Кресна оказват влияние човешки дейности, основно свързани със земеделие, ползване на горите, управление на водите и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните негативни въздействия, свързани със земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата, ливадите и храстовите съобщества в обработваеми земеделски земи. Пашата на кози в горите и храстовите местообитанията води до деградация на тези местообитания и ерозия. Главните сечи, както и залесяването с неприсъщи за района дървесни видове води до промяна на естествените местообитания. През мястото преминава международен транспортен коридор, който предизвиква фрагментация и влошаване на местообитанията в най-чувствителната му част – Кресненското дефиле. Мащабен инвестиционен проект за прокарване на магистрала през дефилето застрашава да унищожи голяма част от крайречните местообитания и ще засили изолацията на популациите на срещащите се видове животни и растения. Дейности и инвестиционни намерения, свързани с изграждането на мини-ВЕЦ-ове по поречието на Струма, както и изменението на водния режим на реката и притоците й оказват отрицателно влияние на крайречните местообитания и водния режим на цялата територия. Постепенната урбанизация на района също може да доведе до влошаване и загуба на ценни местообитания.

Законова защита
Около 6% от територията на Кресна е под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Единственият резерват в мястото – “Тисата” е обявен през 1949 г. за опазване на дървовидната хвойна /Juniperus exelsa/. Първоначално резерватът е обхваща 19 ха, а през 1978 г. е разширен на сегашната си територия. Природната забележителност “Моравска” е обявена също за опазване на дървовидната хвойна. Останалите защитени територии са обявени с цел защита на характерни ландшафти и растителни съобщества. През 1997 г. резервата с буферната му зона и околните защитени територии е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място, като през 2005 г. площта му е разширена и обхваща цялата защитена зона. До голяма степен територията се припокрива с КОРИНЕ място “Кресна”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax