избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
Опазване на места
  ОВМ
  Натура 2000
  Среднозимни преброявания
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Студен кладенец

Карта


Код
BG013

Област
Кърджали, Хасково

Критерий
A3, B2, C6

Площ
15995,61 ha

Собственост
"държавна собственост - 85%; общинска собственост - 13%; частна собственост - 2%;"

Описание
"Язовир, създаден в скално дефиле на река Арда, с отвесни скали, стръмни брегове с оскъдна растителност и намиращите се в съседство планински ридове. Разположен е в Източните Родопи между град Кърджали и село Студен кладенец. Около две трети от планинските склонове около язовира са покрити с вторични широколистни смесени гори от келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/, благун /Quercus frainetto/ или горун /Quercus dalechampii/ със средиземноморски елементи. По-рядко се срещат чисти горунови гори или примесени с обикновен габър /Carpinus betulus/. На места има гори и храсталаци от келяв габър и храсталаци от драка /Paliurus spina-christi/, примесени със смин /Jasminum fruticans/, червена хвойна /Juniperus oxycedrus/ в съчетание с ксеротермни тревни формации със средиземноморски елементи, напр. памуклийка /Cistus incanus/ и др. Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Навсякъде из района разпръснато са разположени открити пространства, заети от селскостопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. (Бондев, 1991; Гюлева, Петрова, 1996). "

Птици
На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 103 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 27 вида, в SPEC3 - 64 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България - испанско каменарче /Oenanthe hispanica/, голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/, малко черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, скалназидарка /Sitta neumayer/, белочела сврачка /Lanius nubicus/ и черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/. Язовир Студен краденец е предложен за включване в Националната екологична мрежа за опазване на местообитанията на комплекс от 69 гнездящи вида птици, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС и 21 вида мигриращи и зимуващи водолюбиви птици. Тук е единственото място в България където гнезди черния лешояд /Aegypius monachus/ и едно от малкото места в страната, където все още гнезди белошипата ветрушка /Falco naumanni/. Една от двете колонии на белоглавия лешояд /Gyps fulvus/ в България гнезди по скалистите брегове на язовира. Районът на язовир Студен Кладенец е едно от най-важните места в страната със значение за Европейския съюз за видовете, споменати по-горе, и за гнездящите тук черен щъркел /Ciconia nigra/, египетски лешояд /Neophron percnopterus/, совоок дъждосвирец /Burhinus oedicnemus/, бухал /Bubo bubo/, голям маслинов присмехулник и белочела сврачка. Мястото поддържа и значима на европейско равнище гнездова популация на синия скален дрозд /Monticola solitarius/,

Заплахи
Студен Кладенец се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с не присъщи на района дървесни видове, както и незаконните сечи. Намаляването броя на домашните животни в следствие с постепенното обезлюдяване на района, както и на умрелите в природата животни, ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Преки заплахи за грабливите птици са вземане на малки от гнездата им и безпокойството от скалното катерене, делта- и парапланеризма. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран по подходящ начин. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.

Законова защита
До сега 14% от територията на Студен Кладенец е поставена под законова защита като резерват и три защитени местности. Резерват “Вълчи Дол” е обявен през 1980 г. за опазване на колонията белоглави лешояди, както и на други редки и застрашени видове птици, характерни за Източните Родопи. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 95% от територията на Студен Кладенец се припокрива с КОРИНЕ място “Долината на река Арда”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax