избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
Опазване на места
  ОВМ
  Натура 2000
  Среднозимни преброявания
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Централен Балкан

Карта


Код
BG011

Област
Габрово, Ловеч, София - област, Стара Загора

Критерий
A1, A3, B2, B3, C1, C6

Площ
166678,21 ha

Собственост
"държавна собственост - 79%; общинска собственост - 13%; частна собственост - 8%;"

Описание
Централен Балкан обхваща северните и южните склонове на най-високата част на Старопланинската верига (Златишко-Тетевенската и Троянско-Калоферската) от 500 до 2376 м н.в. Скалната основа е силикатна и варовикова с каньони, пещери, пропасти, водопади, мощни скални масиви и стени. По-голямата част от територията е покрита с гори (113 775 ха), а високопланинската зона заема около 42 000 ха. В нископланинския пояс се срещат смесени широколистни гори от мизийски бук /Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca/, обикновен габър /Carpinus betulus/, горун /Quercus daleschampii/, воден габър /Ostrya carpinifolia/ и др., на места и черен бор /Pinus nigra/. Естествените гори от обикновен бук /Fagus sylvatica/ са на възраст от 100 до 250 години. На места са смесени с ела /Abies alba/. Над тях се простират иглолистни гори, съставени главно от смърч /Picea abies/, по-рядко от бяла мура /Pinus peuce/ - балкански ендемит и терциерен реликт. Над горната граница на гората се простират субалпийски храсталаци от сибирска хвойна /Juniperus sibirica/, боровинки /Vaccinium spp./ и алпийски ливади.

Птици
Орнитофауната на Централен Балкан е богата и включва редки и застрашени от изчезване видове птици и балкански ендемични подвидове. Установени са 151 гнездящи видове, 26 от които са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 – 31 вида. Централен Балкан е от международно значение за опазването на три световно застрашени вида -, ловния сокол /Falco cherrug/, царския орел /Aquila heliaca/ и ливадния дърдавец /Crex crex/. Белошипата ветрушка /Falco naumanni/ все още гнезди в района, но в ограничена численост. Тук се поддържа най-многочислената в страната популация на белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/. Видът е представен от глациалния реликтен подвид D. l. lilfordii, който е застрашен от изчезване в ареала си.Централен Балкан е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на комплекс от 14 застрашени вида – белогърб кълвач, ливаден дърдавец, ловен сокол, царски орел, скален орел /Aquila chrysaetos/, сокол скитник /Falco peregrinus/, лещарка /Bonasa bonasia/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, уралска улулица /Strix uralensis/, врабчова кукумявка /Glaucidium passerinum/, черен кълвач /Dryocopus martius/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/ и козодой /Caprimulgus europaeus/. Централен Балкан е със световно значение като представителен район за Алпийския биом. Тук се срещат 3 от установените за страната 4 биомно ограничени вида, характерни за този биом - пъстрогуша завирушка /Prunella collaris/, скалолазка /Tichodroma muraria/ и жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/. Подвидът на пъстрогушата завирушка - Prunella collaris subalpinum е балкански ендемит. Друг балкански ендемичен подвид, срещащ се тук с многочисленат популация е алпийската чучулига /Eremophila alpestris balkanica/. Централен Балкан е най-важното място в страната за голям брой видове, гнездящи тук в много плътни популации или в относително добра численост: черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/, планински кеклик /Alectoris graeca/, бухал /Bubo bubo/, домашна кукумявка /Athene noctua/, червеногръдка /Erithacus rubecula/, черногушо ливадарче /Saxicola torquata/, пъстър скален дрозд /Monticola saxatilis/, белогуш дрозд /Turdus torquatus/, кос /T. mеrula/, поен дрозд /T. philomelos/, имелов дрозд /T. viscivorus/, голямо черноглаво коприварче /Sylvia atricapilla/, жълтоглаво кралче /Regulus regulus/, син синигер /Parus caeruleus/, обикновена чинка /Fringilla coelebs/. Централен Балкан е едно от местата с най-голямо значение в България и за хвойновия дрозд /Turdus pilaris/, който зимува тук в значителни количества.

Заплахи
"Голяма част от Централен Балкан е лесно достъпна за посетители, поради малката или относително малката ширина на територията, наличие на селища по южната и северната граница, включително и вътре в нея, както и относителната близост на областни центрове. Горските местообитания са засегнати до голяма степен от интензивното ползване в старите широколистни гори извън Национален парк Централен Балкан. Иглолистните гори са силно уязвими от пожари. Естествената сукцесия на сибирската хвойна във високопланинските ливади оказва отрицателно влияние върху популациите на лалугера, който е основна хранителна база на грабливите птици. Скалните местообитания са застрашени от дейността на иманяри. Мащабни инвестиционни проекти за изграждане на ски курорти, постават под заплаха от разрушаване на местообитанията значителни части от територията на Централен Балкан. Преки заплахи за птиците са бракониерството вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на грабливи птици и сови за трофеи или като “вредители”, и на кокошеви птици); компроментиране на гнезденето при обезпокояване на птиците от алпинизма, делта-планеризма, движение извън разрешените пътеки на резерватите, движение с моторни превозни средства (включително т.нар. “off road”) и други. "

Законова защита
Около 57% от територията на Централен Балкан е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Тук се намира един от трите национални парка в България – “Централен Балкан”. Той е обявен през 1991 г. за опазване на характерни естествени екосистеми и характерното за тях биологично разнообразие. В националния парк има 9 строги резервата с обща площ около 20 000 ха, 4 от които са обявени от UNESCO като Биосферни резервати през 1977 г. Националният парк е част от международната система Пан Паркс. Втората по големина защитена територия в предложената защитена зона “Централен Балкан” е Природния парк Българка. Той е обявен през 2002 г. с цел опазване, възстановяване и поддържане на характерни букови гори. На територията на зоната има и други строги резервати, поддържан резерват, защитени местности и природна забележителност. През 1989 г. три от резерватите в Централен Балкан – “Боатин”, “Царичина” и “Стенето” са обявени от BirdLife International за Орнитологимчно важни места. През 1997 г. цялата територия на Национален парк Централен Балкан е обявена за ОВМ. През 2005 г. площта на орнитологично важното място е разширена върху цялата територия на предложената защитена зона. През 1998 г. територията на Централен Балкан е определена и за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax