избор на език      |
 
 
ДЕЙНОСТИ
Опазване на видове
  Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Опазване на места
Опазване на местообитания
Проекти
Кампании
Календар
ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН НА БДЗП
Запишете се в електронния бюлетин на БДЗП, за да получавате актуална информация директно на Вашия емейл адрес
запиши се от тук >>
БДЗП във Facebook и Twitter
повече >>
Египетските лешояди "на живо"
повече >>
Сателитно проследяване на царски орли
повече >>
Сателитно проследяване на морски орли
повече >>

Начало > ДЕЙНОСТИ > Опазване на видове > Планове за действие за световно застрашените видове птици в България
Международен ден на Черно море [2008-10-27 02:36:01] още>
План за действие за опазване на египетския лешояд в България 2009-2018 [2008-10-14 04:09:38]
Предмет на настоящия план за действие е опазването на египетския лешояд (Neophron percnopterus) в България, като съществен елемент на биоразнообразието и екосистемите, възможен ресурс за екотуризъм и в изпълнение на поети от страната ни международни ангажименти. още>
Национален план за действие за опазването на ливадния дърдавец (Crex crex) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]

Ливадният дърдавец (Crex crex), известен още и като драч, цар на пъдпъдъците, е с големина на гълъб, с подобна на пъдпъдък окраска, но с характерни тухленочервени пера по крилата. Води скрит начин на живот, като рядко излита, а през повечето време се придвижва безшумно в гъстите треви. Обаждането му е наподобяващо стържене по гребен двусрично "крекс - крекс", повтаряно многократно и издавано предимно нощем. Обитава влажни ливади, храни се с насекоми и други дребни животни. Прелетен.

още>
Национален план за действие за опазването на белооката потапница (Aythya nyroca) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Белооката потапница (Aythya nyroca), известна още като белоочка и биволе, е средно едра патица с почти изцяло тъмно оперение и бяла задна част на тялото. Растителноядна птица, която се храни предимно чрез гмуркане под водата. Обитава различни по характер водоеми, предимно със стоящи води и богата водолюбива растителност. В България се среща през гнездовия период и при миграция, по-рядко през зимата. още>
Национален план за действие за опазването на червеногушата гъска (Branta ruficollis) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Червеногушата гъска (Branta ruficollis), е дребна пъстро оперена (черно-червена) гъска, която се среща в България главно през зимата и отчасти при миграция. Растителноядна, основният й хранителен ресурс са пониците на посевите от зимна пшеница.През деня птиците се хранят в нивите със зимни култури, а за нощуване са изцяло зависими от по-големи езера с открити водни огледала и липса на безпокойство. Видът започва да зимува у нас масово след 1970 г., след като поради смяна на житните култури с памук и поради силна ловна преса е унищожено основното му зимовище в района на Каспийско море. Понастоящем в България ежегодно зимува над 70% от цялата му световна популация. още>
Национален план за действие за опазването на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), известен и като дяволица или малка дяволица, е средно едра колониално гнездеща рибоядна птица. С изцяло чернокафяво оперение с метален блясък и с характерна вертикална позиция на тялото в кацнало положение. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми, като гнездата му са разположени обикновено в колониите от чапли. У нас е гнездещ, преминаващ при миграция и презимуващ вид. През зимата прекарва деня разпръснато по бреговете на реки, потоци и водоеми със стояща вода и по морския бряг, като за нощуване птиците се струпват на високи дървета или в тръстикови масиви. още>
Национален план за действие за опазването на черния лешояд (Aegypius monachus) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Черният лешояд (Aegypius monachus), известен още като картал, е най-едрата граблива птица в Европа, с близо 3 м размах, изцяло черно оперение и по-къси пера на главата. Изключително мършояден. Обитава средно високи хълмисти места с обширни открити пространства и стари, непосещавани от човека гори с високи дървета, на които разполага гнездото си. Постоянен и скитащ. още>
Национален план за действие за опазването на царския орел (Aquila heliaca) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Царският орел (Aquila heliaca) (наричан още кръстат орел, кръсташ, кръстач, кръстител, каракуш, зайчар) е много едра граблива птица с почти изцяло чернокафяво оперение (младите са охристожълто-кафяви) и с различно големи при различните индивиди бели петна на плещите. Храни се основно с лалугери и други гризачи. Обитава предимно равнинни и хълмисти райони с разнообразна мозаична растителност от "парков" тип - редуващи се открити тревни пространства с горички или групи стари дървета, храсталаци, плитки долове с дървесна растителност. Световно застрашен вид (категория "Уязвим"), като цялата му популация на Земята възлиза на 2500 - 10 000 двойки (Collar et al., 1994; BirdLife International., 2000). Според системата на BirdLife International се причислява към категория SPEC1 и е определен като "Застрашен" в европейски мащаб (Tucker and Heath, 1994). Разпространен е в Словакия, Унгария, Херцеговина, Сърбия-Черна Гора, Македония, Гърция (вероятно), България, Турция, Молдова, Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Армения, Азербайджан, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Монголия и Китай. В Европа без Русия числеността му е оценена на 224 - 318 двойки (BirdLife International, 2000). В България до края на ХІХ век са гнездили близо 2 000 двойки, докато понастоящем числеността му е около 17 - 20 двойки. От ключово значение за вида е районът на Сакар планина - Дервентски възвишения, където царският орел има най-висока численост и плътност. Следващите по важност райони са Източна Стара планина, районът на Същинска Средна гора - Централен Балкан, Източни Родопи, Западна Стара планина, Западни Родопи, Странджа.
още>
Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Тънкоклюният (среден) свирец (Numenius tenuirostris) е средно едър дъждосвирец с големина на гълъб, много къса и тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици. Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разположени по съседство с тях ливади, пасища и други открити затревени терени. Това е най-близкия до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид птица в Европа и в Западна Палеарктика (Collar et al., 1994). Цялата му световна популация се оценява на 50 до 270 екземпляра. Според системата на BirdLife International тънкоклюният свирец се отнася към категория SPEC1 (Tucker & Heath, 1994), като видът е включен и в Световната Червена книга в категорията "Критично застрашен" (BirdLife International, 2000). Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. Тара, Омска област в Сибир (Heredia et al., 1996). Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия Изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа. През последните години на ХХ и началото на ХХІ век почти липсват наблюдения на вида, включително и в традиционните му места на зимуване в Мароко. В България видът е установяван 32 пъти, главно през периода на миграцията и зимата и предимно по Черноморското крайбрежие. Места от ключово значение за тънкоклюния свирец са резерват "Атанасовско езеро" и защитените местности "Пода" и "Ченгене скеле" до Бургас още>
Национален план за действие за опазването на тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala), позната и като белоглава потапница или белоглава патица, е дребна до средно едра патица с характерни висок в основата си клюн и твърда, стърчаща нагоре опашка. Повечето от времето прекарва във водоеми със стояща вода, като храната си добива чрез гмуркане. У нас се среща по време на прелета и през зимата. още>
Национален план за действие за опазването на белошипата ветрушка (Falco naumanni) в България, 2002-2006г. [2005-07-21 12:01:01]
Белошипата (степна) ветрушка (Falco naumanni), известна още и като малък керкенез, е дребен колониално гнездещ сокол. Мъжките са с ненапетнен гръб и без черен "мустак", а мъжките, женските и младите са с бледо жълтеникави нокти. Гнезди по скали и в кухини по стари сгради в селища, като ловува по откритите пространства в околностите им. Храни се с насекоми и по-рядко с дребни гръбначни животни. Прелетен. още>
 
 
2001-2018 Българско дружество за защита на птиците. Webrix | Pillax